Както вероятно сте чували, нарицателното, с което е известен град Русе, е Малката Виена. Една от причините, разбира се, е, че и двата града са свързани от водите на река Дунав. Друга причина е, че след Освобождението Русе се превръща в икономически и дипломатически център на страната ни – редица страни създават консулски представителства именно в Русе. Благодарение на плавателните води на Дунав, между Русе и Виена започват търговски връзки, по-заможните русенци започват редовно да пътуват до западноевропейския град.
В Русе през 19.в. силен тласък получава промишлеността, развиват се културният живот, модата и не на последно място архитектурата. Стилът на множество русенски сгради е повлиян от архитектурата на изящната Виена. Известният виенски хотел „Бристол” е „пренесен” със същото име на главната улица в Русе. Немският език започва усилено да се изучава от русенци и постепенно започва да звучи в града.
Градът пионер

Любопитно е, че в Русе са поставени много начала за страната ни. Преди Освобождението в Русе за пръв път има съвременна печатница, за пръв път по българските земи улиците получават имена, проведено е първото земеделско изложение, построена е първата железопътна линия – между Русе и Варна, изградена е фабрика за алкохолни напитки.
Градът запазва лидерската си роля и след Освобождението. Там е създадена първата частна банка, първото застрахователно дружество, първата фабрика за обработка на кожи, първата плетачна фабрика, първата метеорологична станция, първата пивоварна, първата фабрика за производство на сапун, фабрика за производство на мебели, първата търговска камара, първото техническо дружество…
Днес Русе е най-големият и най-добре развитият в икономическо отношение град на р. Дунав у нас. Централната му част е обновена, а и градът, и околностите му предлагат много възможности на туристите за прекарване на интересни часове и дни.
На гости на мамута Мани
Един от най-атрактивните музей в Русе, е Екомузеят. В него и деца, и възрастни, остават впечатлени от възстановката на космат мамут в реални размери. Така че, ако винаги сте симпатизирали на мамута Мани от известната анимация, ще имате възможност да се снимате с негов двойник. Тук е представена пред посетителите и единствената в света добре запазена част от тялото на друг вид мамут – Mammuthus rumanus. Любопитен е и най-големият в България сладководен аквариум. В него плуват видове, обитаващи Дунав и реките, които се вливат в нея. В Екомузея са направени възстановки на реалната среда, в които живеят представените за посетителите животни.
Работното време на музея е от 9.00 до 18.00 ч. без почивен ден. Билетът струва 5 лв за възрастни, а ученици и студенти плащат по 2 лв.
Възрожденски дух

Две къщи музеи отдават чест на емблематични не само за Русе, но за цялата българска история личности – Захари Стоянов и баба Тонка. Всъщност, Захари Стоянов е роден в Медвен, но счита Русе за свой втори роден град. Нещо повече, след Освобождението, той заживява в Русе и се жени за най-малкото дете на Баба Тонка – дъщеря й Анастасия.
Къщата музей на Захари Стоянов за пръв път приема посетители през март 1987 г. – един век след обявяването на Свободна България. Това се случва благодарение на факта, че единствената дъщеря на Захари Стоянов – Захаринка, предоставя дома да се ползва като музей.
Входът е 5 лв за възрастни и 2 лв за учащи. Посетители се приемат между 9.00 и 17.30 ч. от вторник до събота включително.
Къщата музей на Баба Тонка е посветена на приноса на баба Тонка и семейство Обретенови към бунтовната дейност, независимата образователно-книжовна и църковна дейност на България. Тук можете да видите и мебели, принадлежали на семейството на революционера Панайот Хитов.
Входната такса за възрастни е 5 лв, за учащи – 2 лв, работното време е от 9.30 до 18 ч., а почивен ден няма.
Русе отдава почит на борците за национално освобождение като изгражда Пантеон на Възрожденците в чест на 100-годишнината от Освобождението. В него са събрани тленните останки на 453-ма българи, жертвали живота си за родината, сред които Захари Стоянов, Любен Каравелов и Драган Цанков. Паркът, в който се намира Пантеона, е известен като Парк на възрожденците.
Пантеонът е достъпен за посещения всеки ден в часовете между 8.00 и 12.00, както и следобед – между 13.00 и 17.00 часа. Входните такси са като на изброените до тук обекти.
Музей на транспорта
Най-старата железопътна гара у нас е тази в Русе. Ето защо не е случайно, че именно в Русе се помещава Музей на транспорта. Уникалното в него е, че можете да видите реалните вагон-салони, в които са пътували княз Александър Батенберг, княз Фердинанд I, цар Борис III, султан Абдул Азис и други изключително важни политически личности. Посетителите имат възможност да разгледат и парк-музея, в който са запазени влакови композиции от 19-20.век. В експозицията „Старата гара” ще откриете интересни факти за развитето на железопътния транспорт у нас.
Музеят се намира под Парка на младежта, край река Дунав. От ноември до края на март работи между 9.00 и 17.00 часа в дните от понеделник до петък, от април до края на октомври работното време остава същото, но се променят работните дни – от вторник до събота.
В района на Русе

В долината на река Русенски Лом, недалеч от село Иваново, е световноизвестната забележителност Ивановските скални църкви. Те са вписани в Списъка на ЮНЕСКО за културното наследство, а още от 1978 г. са признати и за Национален археологически резерват. Както името им подсказва, обектът събира в себе си няколко своеобразни скални църкви, които се утвърждават като значим център на българската духовност и книжовност в периода, известен като Второ българско царство. До ден днешен по стените му си личат надписи, запазили паметта за ключови за българската история събития.
Скалните църкви са достъпни за посещение без почивен ден, между 9.00 и 18.00 ч. И тук билетът е 5 лв за възрастни и 2 лв за ученици и студенти.
Бесарбовският манастир е единственият действащ скален манастир днес у нас. Както се досещате от името му, е в село Бесарбово, Русенско. Манастирският комплекс се състои както от стара скална църва, така и от по-нови сгради. Църквата датира от далечния 13.век, когато у нас на много места се изграждат храмове в скалите. В нея няма запазени стенописи, но там се пази ценна икона от периода на Възраждането, на която е изобразен ликът на Св. Бесарбовски.
Средновековният град

Средновековният град Червен „говори” много за архитектурата по българските земи в периода на Средновековието. Червен е бил един от най-големите центрове на Второто българско царство за военни, административни, стопански и църковно-културни дела.
От града е запазена бойна кула на 3 етажа. Археолозите са открили замък, 13 църкви, две водоснабдителни системи, крепостни стени, останки от жилищни и административни сгради. Сред археологическите „съкровища” от средновековния град са инстументи, свързани със занаяти, керамика и предмети от бита, въоръжение, а също и истинско монетно съкровище, накити. През 1965 г. Червен е обявен за Национален археологически резерват.
Посещенията са възможни всеки ден между 9.00 и 18.00 ч. цените на билетите – вече си ги знаете, същите са като на останалите обекти.
Разкажете ни за Вашето любимо място в Русе.