Казват „Опознай родината си, за да я обикнеш”. Ние може да добавим:ж истински пътешественик е този, който не просто е обиколил внушителен брой държави, а този, който е пътешествал надлъж и нашир из собствената си страна. Ето защо днес ще заложим на добре изпитаната комбинация 3 в 1 и ще ви представим три възрожденски градчета, които напълно заслужават специалното ви внимание. И така, дами и господа пътешественици – Сопот, Карлово и Калофер!
Сопот
Градът се намира на малко повече от 130 км от София и на около 60 км от Пловдив, сгушен е в прегръдката на Стара планина и е отлична дестинация, ако търсите възможности за планниски разходки. Сопот е роден град на Иван Вазов, авторът, написал повече от 50 тома, писателят, останал в народната памет като Партриарх на българската литература.
Една от най-посещаваните забележителности в Сопот е къщата музей на Вазов. Тя е била опожарена по време на Руско-турската война. В чест на 70-годишнината от рождението на писателя обаче възниква идеята къщата да бъде възстановена. За възстановителните дейности е ползвана информация от брата и сестрата на автора – генерал Георги Вазов и Въла Фетваджиева. Лично Иван Вазов, година преди да почине, прави скица, която да съблюдават по време на възстановителните дейности. Къщата е открита през 1935 г., а през 1964 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Тук можете да си вземете печат, ако имате книжка със 100-те национални обекта.
Освен къщата музей на Вазов, в Сопот имате възможност да разгледате и Девическото училище, известно като Радиното училище от романа „Под игото”, както и дядо Стояновата воденица.
За да придобиете още по-добра представа за живота на българите през Възраждането, отбийте се и през Етнографския, и през занаятчийския център „Сопотски еснафъ”.
От изброените до тук обекти единствено воденицата затваря врати за посетители през два дни от седмицата – понеделник и вторник. Останалите работят всеки ден.
Ако искате да се полюбувате на красива природна гледка отвисоко, препоръчваме да се качите на Сопотския лифт. Лифтът има сезонно работно време – през студените месеци – от ноември до 20-и март работи само в събота и неделя, през октомври функционира и петъците, а запролети ли се – можете да го ползвате всеки ден.
Край лифта има и база за парапланеризъм, басейн – за разхлада в летните дни, както и много вкусен сладолед.
Полезно за всички от вас, които се наслаждават на планинарските преживявания, е да имате предвид, че можете да стигнете лесно до хижа „Добрила” от последната точна на Сопотския лифт. На метри от лифта е манастирът „Възнесение Господне”, пък който е начална точка за пътеката до Сопотския водопад.
Карлово
Карлово е значим възрожденски град, но е забележителен и с това, че има и много древна история. Първите сведения за живот в земите на днешно Карлово, датират от VI в. Пр. Хр. Връх в развитието си обаче градът постига именно във възрожденските години. Тогава започва отглеждането на маслодайна роза, превърнала се в символ на България, и производството на ценното розово масло. Мускалчета от розовия еликсир се продавали в Цариград и западни страни като Англия и Франция. Развили се още занаяти като златарство, стъкларство, производство на съдове от кована мед, тъкачество, производство на коприна, на барут, произвеждали се кожени и глинени изделия.
Карлово е известен и с това, че е родният град на Васил Левски. Къщата, в която е роден Левски, се намира близо до централния площад на града. Строена е през XVIII век, а в периода на Освобождението започва да се руши сама, тъй като е останала без обитатели. През 1933 г. родният дом на Апостола е възстановен и отворен за посещение. Тук можете да си вземете печатче от 100-те национални обекта.
Препоръчваме Ви да посетите туристическия комплекс „Старинно Карлово”, който обединява 5 здания паметници на културата:
Патевата къща – тя е посветена на отглеждането на маслодайна роза и превръщането на цветчетата в розово масло. Освен за розопроизводството в нея можете да научите любопитна информация за билките и производството на етерични масла от тях.
Патевата маза, която сама по себе си прилича на къща, функционира като информационен център за туристи.
Бухаловият хан е известен още като Център за занаяти и културни традиции. Ако искате да се почувствате наистина горд българин и да научите любопитни истории за Карлово и региона, не пропускайте това място. В Бухаловия хан са запазени разнообразни предмети от бита на сънародниците ни през вързрожденския период, тук е възстановена и първата в града библиотека. Има и салон за гости. И тъй като споменахме занаяти – даровити занаятчии демонстрират умения по сътворяване на прочутата калоферска дантела, дърворезба, обработка на метал и тъкачество.
Къщата на Райно Попович – Попович е бил учител и книжовник, а в къщата си е предавал знания на своите ученици. Предлагат се интересни и тематични преживявания, които ще ви оставят приятен спомен. Едно от тях е да напишете буквата си с мастило и перо! при това на кирилица или глаголица на ръчно правена хартия. Можете да отнесете у дома картичка с печат на роза, отново изработена от вас или да отпечатате документ на автентична преса.
Белият двор – ако изкуството живее у вас, то отбийте се в тази къща за вдъхновение. Тук силен акцент е поставен на живопистта. Често се представят творбите на местни художници.
Работното време на комплекса е от 9 до 17 часа, всеки ден. Ако решите да влезете само в една или две къщи, можете да си купите отделен входен билет на цена 2 лв, за всички къщи билетът струва 7 лв.
Калофер
Калофер е роден град на един от най-ярките национални герои на България – поетът и революционер Христо Ботев. Вещи и документи, свързани с великия българин можете да видите в Националния музей „Христо Ботев”, който е част от списъка на 100-те национални обекти.
Музеят е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на семейство Ботеви. Музейният комплекс включва къща-музей, зала с експозиции, паметник на Ботев и на неговата майка Иванка. В залата за експозиции са показани единствените запазени лични вещи на поета – джобен часовник и принадлежности за писане, също творби и документи.
Къщата, превърната в музей, е домът, в който Ботев не е роден, но е прекарал детството си и част от младостта си. Както дома на Вазов, и къщата на Ботев е била опожарена – през 1877 г. Възстановена е по спомени на брат му ген. Кирил Ботев и съграждани на поета. Отваря врати за посетители в деня, честван днес като Деня на Ботев – 2-и юни, през 1944 г. Любопитен факт е, че паметникът, включен в музейния комплекс, е първият паметник на Ботев в града.
Докато сте в Калофер, не пропускайте да посетите Музея на просветното дело. Той е създаден в едно от първите училища у нас от Ботевия баща – даскал Ботьо Петков.
Музеят на Ботев и Музеят на просветното дело работят без почивен ден. Лятното работно време на Националния музей на Ботев е от 8.30 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.30 ч. През зимата посещенията са от 8.30 до 12.00 ч. и от 12.30 до 17.00 ч. Музеят на просветното дело затваря врати за посетители половин час по-рано.
Тези от вас, които са любопитни към бита, облеклото и традициите на отминалото време, ще насочим към Калоферската къща на историята. В нея ще се запознаете с архитектурните специфики на Възраждането, със стиловете в облеклото и музикалните инструменти, които са били особено тачени за тогавашното време. Разбира се, ще видите и изящни примери от фината калоферска дантела.
За туристите по душа няма как да пропуснем да отбележим, че от Калофер тръгват красиви планински маршрути из Централна Стара планина. Тук е стартова точка, ако искате да стигнете до хижа „Рай”, до водопада „Райското пръскало”, до връх Ботев и резервата „Джандема”. В района на Калофер текат Бяла река и Тунджа – две реки, край които можете да си направите приятна разходка или лежерен пикник.
Емблематични дни за Калофер, освен Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, са Богоявление – 6-и януари, когато от дълги години в града кръстът се хвърля в студените води на Тунжа, а облечени в народни носии мъже, играят в реката т.нар. мъжко хоро.
На 15-и август от две десетилетия насам в Града на Ботев се организира Празник на калоферската дантела. Празникът има за цел да покаже изящността на традиционната за града дантела, да я популяризира като културно наследство от миналото и да съхрани уменията за създаване на фината дантела.
