1. Тиквата е на почит
В Севлиево тиквата е на почит. През 2020 г. се проведе за 16-и път Празник на тиквата – с кулинарна изложба, дегустации, концерти, конкурс за най-голяма тиква и ателиета за деца. Празникът е ежегоден и протича под мотото „Севлиево – столицата на тиквата”.
2. Най-добрата мото писта в света
На 5 км от града се намира полигонът за мотоциклетизъм „Горна Росица”, който 5 пъти е печелил титлата за трасе №1 в света. На пистата се е провеждал европейски и световен шампионат по мотокрос.
3. Най-дълго издаваният вестник
Севлиевският вестник „Росица” е най-дълго издаваният регионален вестник в България. Тази година вестникът ще отпразнува 135 години от излизането на първия му брой на 4-и юни 1886 г. Редакцията на вестника се помещава в етнографския комплекс “Дандоловите къщи”, а дървена табела на фасадата напомня за славната история на вестника. Вестникът излиза три пъти седмично – понеделник, сряда и петък.
4. Средновековната крепост “Хоталич”
Край днешния град Севлиево се е намирал средновековен град с името Хотел. За съществуването му се знае благодарение на открит строителен каменен надпис. Проучването на средновековния град продължава цели 30 години. След османското нашествие административната област придобива името Хоталич. С това име става известна и откритата на територията крепост, разположена на внушителната площ от 15 хектара. Археолозите са намерили останки от крепостни стени, крепостни кули, църква и болярско жилище. Около крепостта са открити архитектурни свидетелства за над 100 домове и други постройки. Крепостта “Хоталич” е обявена за паметник на културата от национално значение през 1994 г.
5. Най-старата постройка в града
Часовникът на Часовниковата кула в Севлиево съществува още от 1779 г., а самата кула се смята за най-старата запазена постройка с обществено значение в града. Характерна за кулата е дървената конструкция на камбанарията. Часовниковата кула в Севлиево е обявена за Паметник на културата.
6. Моста от Кольо Фичето
Над река Росица в Севлиево се е „протегнал” каменен мост, дело на прочутия майстор Кольо Фичето. В първоначалния си вариант мостът бил дълъг 110 метра като за основа му служели седем свода, централният от които образувал т.нар. „гърбица”. Строежът му е започнал през 1856 година. В началото на XX век „гърбицата” на моста била изправена, а дължината му – увеличена, благодарение на насипи от двете страни. Друг интересен факт е, че каменните парапети на моста също са правени допълнително. Първоначално те били дървени, но когато реката прииждала и го наводнявала, дървото се повреждало и не издължало. През 1971 година мостът е претърпял сериозен ремонт като е разширен с допълнително платно.
7. Кожарите на Севлиево били прочути в Европа
През XIX в. кожени изделия от Севлиево са били търсени и високо ценени във Виена, Лайпциг, Париж, Петербург и Генуа. И днес в града се пази стара табахана – работилница за обработка на кожи, от 1873 година. Известна е с името на последния си собственик – Табаханата на Петьо Ванков. Майсторството за обработка на кожи било пренесено в града от Мала Азия, а постепенно в годините на турско робство предприемчиви българи усвоявали занаята и успявали да отворят свои занаятчийници. Усъвършенствали се в обработка на кожи от дребен добитък. Почти една трета от жителите на града се препитавали с този занаят.
8. Един от първите паметници на борците за свобода
Паметникът на свободата в Севлиево е един от първите в страната, който почита паметта на загиналите по време на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Колоната на паметника е поставена на мястото, където са били обесени 8 от ръководителите на Априлското въстание. Самата скулптура е дело на италианеца Арнолдо Дзоки, който е направил някои от най-известните статуи в света, включително паметника на цар Освободител в София. Текстовете на четирите бронзови плочи на постамента са подбирани от Петко Славейков като два от тях са авторски.
9. Есенният панаир датира от 1922 г.
Корените на традиционния есенен панаир в Севлиево започват още от 1922 г. Панаирът е прераснал в Празниците на Севлиево. Самите празници на града обикновено обхващат няколко дни около Деня на Севлиево – 14-и октомври.
10. Храм от XVII век
Храмът „Свети Пророк Илия”, който се е превърнал в един от символите на града, се смята, че съществува от XVII век., въпреки че никой не знае точно от кога датира той. В архива на Историческия музей в Севлиево се пази книга, от която става ясно, че жителите на Севлиево много се грижели за църквата и нейното материално състояние. Според записа през 20-те години на XIX век храмът разполагал с 2 къщи, 5 дюкяна, 2 фурни, 2 складови помещения, няколко хиляди гроша, много църковни книги и облекло, и, разбира се, покъщнина.
